Детето и Светът – Значението на думите

„Как да му говоря? Кога да му говоря? Чува ли ме?Разбира ли ме?”

Хиляди въпроси, които съпътстват родителите преди и след раждането на детето. Освен въпросите, които понякога са примесени със силна тревога, те се чудят как това малко същество ще стане част от техния свят, от света на възрастните. Истината е, че in utrero детето вече е част от този свят. То чува гласовете и особено добре разпознава тези на своите родители. По време на бременността съществува специална връзка между бебето и майката, възниква специфично общуване между тях. Това се случва от само себе си – посредством усещанията и тялото на майката, което служи за подслон на ембриона. Преживяванията на бременната жена помагат на плода да се „ориентира”, осигурявайки „език”, който може да се декодира. Така например, една жена ще чувства спешна нужда да консумира портокали или шоколад, които в противен случай няма да вкуси. Антропологът Saskia Walentowicz споделя интересната информация, че в някои региони в Нигерия, „апетитът” при бремнните жени е считан за искане от страна на плода. Незадоволяването на това желание се смята за акт на малтретиране, последвано от загуба на достойнството на жената в очите на останалите (приятели, събратя). Този пример, макар и обществено присъщ за съответните региони, показва силата на връзката между плода и майката, свързаността на физическите и емоционалните им преживявания през тези 9 месеца.

Още в самото начало на бременността, плодът усеща – тялото на своята майка и промените, случващи се със самото него, промените на собственото му тяло. Към 4-месечна възраст детето започва да чува гласове, неговия слух вече е достатъчно развит, за да чува шумовете от средата, която го заобикаля и очаква. По този повод, много майки се опитват да слушат класическа музика, заради ефектите, които има върху детето. Това не е необходимо – Защо?, защото в този период бебето и майката са едно цяло, то усеща нейния ритъм и се чувства спокойно благодарение на това. Детето започва да обича нещо, заради емоционалното въздействие на майката. Въвеждането в музиката е важно и колкото по-рано се случи, толкова по-добре за детето, тъй като музиката и звуците са част от живота и извор на удоволствие. И тъй като бебето усеща майчините настроения, ако тя не харесва нещо, то веднага ще разпознае сигналите за това. Знаците, които бебето използва (силно ритане, плавно движение, учестен сърдечен ритъм), издават, че то не е просто обект, който майката износва в продължение на 9 месеца, то е субект, живо човешко същество, което се развива в симбиоза с нея и съпреживява нейните емоции и усещания, очаквайки разбиране и сензитивност. Това, което може да подпомогне тази връзка, са думите на майката и на бащата. Думи, чрез които бебето бива въведено в техния свят и чрез които след раждането ще разпознае гласовете на най-близките си. Към края на бременността то чува отлично и когато шумовете на новия свят го обгърнат, то има нужда отново да чуе тези гласове, за да се почувства сигурно и прието. Именно заради гласовете, които познава по време на бремнността, то ще поиска да се роди и да установи връзка.

Речта и цялостното общуване по време на бремнността са добра предпоставка за изграждане на стабилна връзка с родителите след раждането. И отпадането на притеснението – „Какво да му кажа? То ще разбере ли?” не само ще донесе повече комфорт на майката, но и ще помогне в разбирането на бебето, в изграждането на „мост” помежду им. Защото далеч преди да може да  говори свободно и да ходи, бебето вече е Личност – още в утробата на своята майка обменя вибрации, чува гласове и им отвръща чрез своите движения. То е свидетел на всичко случващо се във външния свят.

Думите придават значение на всичко, през което е преминало и през което преминава бебето. То има нужда да му бъде говорено и да „говори”, за да се чувства прието. Децата разбират много преди да могат да говорят и речта, адресирана към тях, помага да бъдат „посрещнати” успешно  и придружени в света на своите родители.

 

Долто, Ф. (2012). Когато се появи детето. София: Колибри.

Magagna, J. (2012). THE SILENT CHILD Communication without words. London: Karnac.

Szejer. M. The Baby and the drive. Текстът е предоставен с любезното съдействие на автора.

 

 

 

Елисавета Петкова

Елисавета Петкова

За автора

Posted in Актуално